Mountain World
ПЛАНИНСКИ СПОРТОВЕ И ПРИКЛЮЧЕНИЯ
Начало Трекинги Пътешествия Изкачвания Календар Магазин Книжарница Кой какво Пътеводител Статии Новини Видео Галерии Контакти
В момента е: Сря Сеп 20, 2017 7:44 am Български English
   Вие не сте регистриран потребител Регистрация   |   Вход в сайта   
Екипът на Планински свят Ви пожелава едно приятно и пълноценно прекарване със специализираният сайт за хора с приключенски дух и жажда за пътешествия, онлайн от 1 януари 2005 година
Към книжарницата  -  Моите поръчки

Бихме искали да ви прeдупредим, че книжарницата не работи с наложен платеж !
Изпращаме книги само след плащане по банков път или чрез системата на ePay.bg.



Към една планина в Тибет

Колин Таброн  |  Включена в каталога на Вто Дек 24, 2013 2:15 pm





За да добавите тази книга във Вашата кошница, моля натиснете бутона по-долу




16 лв.   ( книгата е в наличност )


Издателство:  Вакон
Година на издаване:  2012
ISBN:  9789549535402
Език:  Български
Страници:  240
Корица:  Мека


В новата си книга Колин Таброн пътува до Тибет и поема по пътя на поклонниците към Кайлаш – най-свещената планина на планетата, почитана от една пета от човечеството, но рядко посещавана от хора от западния свят. Будисти и индуисти от векове обикалят подножието й, но стръмните й склонове са неприкосновени и никой никога не се е изкачвал до върха й. Таброн осъществява тази експедиция малко след смъртта на майка си и трудният преход през скали, езера и далечни манастири е може би една от най-личните и поетични негови книги досега. Колин Таброн е майстор на класическия пътепис и носител на наградата за пътепис „Томас Кук”. Първите му книги са посветени на Близкия изток – Дамаск, Ливан и Кипър. През 1982 г. той обикаля цяла Русия с раздрънкан „Морис Марина“ и следван на всяка крачка от КГБ. От тези ранни преживявания се раждат пътеписите му Among the Russians, Behind the Wall, The Lost Heart of Asia, In Siberia и „Сенки по Пътя на коприната”. Той е толкова отдаден на идеята да пътува в Русия и Китай, че учи руски и мандарин, за да може да разговаря с обикновените хора, които среща. През 2010 г. Колин Таброн стана президент на Кралското литературно дружество.

Откъс от книгата:

"Слънцето се издига към зенита си. Сребристосивите канари са натъркаляни покрай пътеката сред рогозки от тръни и цветя в опушено синьо. Надвисналите над далечните планини буреносни облаци не помръдват. Единственият звук е хрущенето на земята под обувките и звънът от туристическата тояжка на шерпата. Камъните под краката ни лъщят от кварца. Първите часове носят неподправено ликуване. Твърдият блясък на пътеката се мержелее напред. Земята отново е млада. Може би надморската височина е виновна за тази лекота и предусещане. Само за един час сме долетели от морското равнище на 2500 м над него и аз се чувствам безтегловен, все едно стъпките ми няма да оставят следи. Под нас остава градчето Симикот, увиснало над бездна от пусти долини. Покривите от гофрирана ламарина се провиждат сред кръпки зелен ечемик. Полека се отдалечаваме. Двумоторният самолет, който ни докара, вече е обърнал на пистата от спечена пръст и е отлетял сред планините. Тук няма пътища. Хумла е най-отдалечената област в Непал, малко посещавана от планинари дори в наши дни. Най-близкото асфалтирано шосе – равнинният път от Катманду до Делхи, се намира на стотици километри на юг, а на изток пътеводните звезди на алпинистите – Дхаулагири, Анапурна, Еверест, остават отвъд хоризонта. Докато вървим, западно от нас се отваря клисура с тъмнееща гора и прорязва гигантски коридор през планината. Стените й се издигат в главозамайващи подстъпи към върхове с височина над 4500 м, проядени от снегове и облаци. Безшумно далеч под нас, в

исполинската си долина, която е толкова стръмна, че често чезне от погледа, река Карнали бушува леденостудена. Тя в нито един участък не е плавателна, но през идните десет дни ще ни направлява на север. Ще се вие напред с хладна привлекателност и ще се катери по обледенени стъпала все по-нависоко и надълбоко в Западните Хималаи, на стотици километри пред нас към Тибет. По планинарските стандарти групата ни е малобройна и бърза: водач, готвач, мулетар и аз. Движим се разпръснато над реката и се разминаваме с тръгнали в обратната посока самотни търговци, които водят своите кервани от набити кончета и мулета между също толкова самотни села. Това са тъмни, мършави мъже в прокъсани анораци и шапки без периферия, които крачат отмерено под дрънкащите звуци на звънците и кротко подвикват на кривналите животни, за да ги върнат в колоната. До тях вървят жените им, забулени и забрадени в магента и синьо, с жилести китки, натежали от гривни, и със златни дискове, полюшващи се по ноздрите и ушите им. Изглеждат свирепи и открити и със смях срещат погледа ти. Свенливостта на долините е изчезнала. Стигаме до каменна могилка, набучена с обветрени колове, след което се спускаме сред боровете към реката. Шумът й се надига като съсък. Мирно под нас, обрамчвайки оттатъшните брегове с дълги жълти лавици, терасите на невидимо село са натежали от зрееща царевица. Склоновете са пламнали в червените и пурпурни багри на къснопролетни шубраци, които не познавам. Появяват се гигантски орехи и сребристи ароматни

храсти, докато над нас планинските върхове се събират в островърхи зъбери и сякаш обгръщат мястото в първичен мир. Стигнали сме до другия край на селото почти без да разберем. Гранитни канари закрилят крехкитеобиталища: хижи със зидани на сухо каменни стени и избелели греди, потънали сред вулканичните скали. Изглеждат полуизоставени, повехнали и пасторални над полята, така че докато продължаваме високо над реката, покрай оризища и малък параклис на Шива, аз си представям как в долината царува безметежността на Аркадия. В този миг по пътеката ни застига мъж, тревогите бликат от него. Якето му е кърпено, а маратонките зеят. Изстрелва залп от въпроси към шерпата. Как да се измъкне от това място? Тук няма нищо за никого. Семейството му не може да се изхрани от малкото оризище... просто не стига... Очите му ни пронизват от почернялото от слънцето лице. Следва ни километри наред. Не може да понесе да ни остави да си тръгнем – нас, които носим аурата на широкия свят. Никога не е бил в Катманду, никога не е напускал областта. Но дъждът е размекнал земята около къщата му и тя се свлича към реката. „Вече съм на петдесет и шест... а животът ми е толкова беден... Синът ми и снахата искат да купят нов кон, но не можем да си го позволим... един кон е четирийсет хиляди рупии...” И все пак опяването е съпроводено от безразсъдна живост, все едно става дума за някой друг. „Конят им е стар... ще умре...” Така е, разбира се. Намираме се в жестока област в измъчвана от бедност страна: сурови зими и тесни, осеяни със скали ивици земя. Докато той говори,

Аркадия се разпада на прах. Обработваемите тераси остават назад и над нас голите скали изблъскват зелените склонове като огромни назъбени плещи. Понякога пътеката се издига главоломно по стъпала, изсечени направо в скалната стена, или се изкачва по ронливи стълбища, където едно препъване ще ни запрати в бездната. На една от тези теснини откриваме емблемата на маоистките бунтовници, изрисувана с червено на скалата – сърп и чук в кръг до свастика (в случая архаичен символ на късмета). Но самите партизани вече ги няма. Цели десет години те парализираха района и учтиво изнудваха за пари малцината чужденци, дръзнали да припарят тук. Тринайсет хиляди непалци станаха техни жертви. Сега обаче, три години след като кралската династия в Катманду беше пометена, те се боричкат за властта с немощните столични политици и старият им лозунг – „Следвай маоистката пътека!”, се лющи от скали и стени. Най-накрая селянинът се обръща назад с бурни ръкомахания и гласът му заглъхва сред скалите. „Сега вече нямаме крал... нямаме нищо...” И накрая, сякаш наистина би ни последвал докрай пита: „А къде отивате?” Когато шерпата извиква обратно: „Планината Кайлаш!”, името отеква по реката като издадена тайна. Селянинът не го чува. Това е звукът на нещо въображаемо или безнадеждно далечно. За западния човек то продължава да изглежда такова. Най-свещената планина в света – светиня за една пета от човечеството, се е оттеглила на своето плато като благочестива илюзия.

Години наред слушах за нея само като за плод на въображението. Изолирана отвъд парапета на Централните Хималаи, тя е проникнала в древните индуистки писания като мистичната планина Меру, чиито корени се простират до зората на арийското летоброене. В това си превъплъщение тя се върти като вретено в центъра на цялото мироздание и се издига на безброй километри до двореца на Брама – най-великия и далечен от боговете, след което се гмурва също толкова дълбоко под земята. От подножието й извират четирите реки, които подхранват света, и тук се намират моделите на всичко сътворено – дървета, скали, човеци. С течение на времето митичната Меру и земната Кайлаш се слели в съзнанието на хората. Ранните пътешественици до изворите на четирите велики индийски реки – Инд, Ганг, Сутледж и Брахмапутра – удивени открили, че всяка една от тях начева близо до една от географските посоки на Кайлаш. Така хората открили центъра на света. Това било място със звездна красота, откъснато от съпътстващите го Хималаи все едно по божествен промисъл. За вярващите, планината сияе в златно или пречупва светлината подобно на кристал. Това е изворът на Вселената, създаден от космическите води и разума на Брама. Полярната звезда е увиснала неподвижно отгоре й. Континентите на света се разтварят от центъра й като листчетата на лотосов цвят върху първичното море (хората обитават южното), а склоновете й упойват с райски градини. Но на планината живее Богът на Смъртта. Нищо не е пълно,

нищо не е вечно – дори той. Всичко тече. нищо не е вечно – дори той. Всичко тече. В океаните около Кайлаш-Меру, отвъд пръстена на железните планини, безброй въплъщения на Меру, всяко едно идентично с нея, се умножават и преповтарят, умирайки и възраждайки се во веки веков. Все още нищо не помрачава тези образи в обграждащата ме долина на Карнали. Невръстният Ганг се хвърля с рев от една цепнатина далеч сред планинските силуети. Шерпата се опитва да пее. Знам, че Кайлаш – солидният земен връх, все още извън нашето полезрение напред, се издига сред по-суров пейзаж от този, където не вирее нищо освен боготворенето. Той вирее в история, която вече е ускорила ход от столетията на припокриващи се богове. Преди около хиляда години отговарящите за планината езически божества приели будизма и се превърнали в негови покровители. Разбира се неколцина се промъкнали през цедката – сред тях дори и една крилата богиня – и все още съществуват. И все пак рояк Буди и бодхисатви – светци, които са отложили своето изпадане в нирвана, за да помагат на другите – долетели и се настанили по високите чукари и върхове, осветявайки планината със своето състрадание. След това пристигнал самият Буда и заковал със стъпките си Кайлаш за земята, преди един демон да успее да го отмъкне. ..."






 
Книгата все още няма оценка !!!


Има 0 коментара  |  Видяна е 2229 пъти


ОЩЕ КНИГИ ОТ РАЗДЕЛ Пътешествия и приключения:
Тичай или умри 17 лв.   
Родени да тичат през каньоните на Мексико 16 лв.   
Пътешествие по Екватора: 40 000 километра, за да се срещнеш със света 16 лв.   
Майк Хорн Покорителят на невъзможното 16 лв.   
Погребани в небесата: Удивителната история на хималайските шерпи в най-страшния ... 16 лв.   


Интересно !!!


  • 06/04/2017

    Заклещения камъв в Kjerag, Норвегия

    коментара


    Към новината
    Kjerag или Kiragg е планина в община Forsand и окръг Rogaland в Норвегия. Планината е висока 1110 метра и лежи на южния бряг на на фиорда Lysefjorden, на югозапад от селището Lysebotn. Нейната северна страна представлява една огромна отвесна стена спускаща се 984 метра почти до самия фиорд, която е една забележителност привличаща много посетители всяка година. Тук се намира и една друга туристическа атр ...



Последни новини !!!



Политика:
Кабинетът промени тарифата за таксите в туризма () - 24/01/2017

Атракции:
Прекестолен - най-красивата отвесна скала в света () - 18/03/2016

Събития:
Изложба "Нощ над България" () - 10/07/2015

Политика:
Дават до три еделвайса за категоризация на хижите () - 06/04/2015

Любопитно:
Заклещената скала, от която косите ви ще настръхнат () - 27/03/2015

Събития:
Фестивал на цветовете в Индия () - 10/03/2015





Курсове по катерене и алпинизъм


Affiliate Program  -  Линкове  -  Реклама  -  Абонамент  -  Препоръчайте ни  -  RSS

Общо на линия са 0 потребители :: 0 регистрирани, 0 скрити и 0 гости
Регистрирани потребители: 0 регистрирани

Alpine Guides  -  Вертикален свят

Facebook  -  Google+

Вертикален Свят © Copyright 2005-2017

Sitemap